Последните места преди паричните награди са сред най-напрегнатите моменти в един покер турнир. Част от играчите се затварят и чакат отпадането на съперник, докато други използват страха им, за да натрупат чипове без сериозна съпротива
Правилният подход зависи най-вече от размера на стака. Големият може да атакува, средният трябва внимателно да подбира съперниците си, а малкият няма право нито да изпада в паника, нито да чака прекалено дълго
В повечето турнири само около 10–20% от участниците достигат до наградите. Затова всяко решение около тази граница има по-голяма тежест от обикновено.
Големият стак трябва да използва предимството си
Играчът с много чипове се намира в най-силната позиция.
По-малките стакове избягват големи сблъсъци, защото една загубена ръка може да сложи край на участието им. Това позволява по-чести увеличения, атака на блайндовете и спечелване на потове още преди флопа.
Най-подходящите цели са играчите, които ясно показват, че основната им цел е просто да достигнат до парите. Срещу тях диапазонът за увеличение може да бъде разширен, особено от позицията преди бутона и от самия бутон.
Големият стак обаче не трябва да превръща предимството си в безразборна агресия. Ненужен сблъсък с друг водещ играч може бързо да промени ситуацията.
Целта е постоянен натиск върху тези, които не могат да си позволят да отвърнат.
Средният стак трябва да избира правилните съперници
Средният запас от чипове изисква най-много внимание
Той е достатъчно голям, за да притиска по-малките стакове, но не и за да влиза безразсъдно срещу лидерите на масата.
Срещу късите стакове средният може да бъде агресор. Те по-трудно ще защитават блайндовете си или ще плащат с гранични ръце, когато цялото им участие е поставено под заплаха.
Срещу по-големите запаси подходът трябва да бъде значително по-предпазлив. Те могат да окажат натиск на няколко последователни улици и да принудят средния стак да вземе решение за всичките си чипове.
Не всеки лидер обаче използва активно предимството си. Пасивният голям стак може да бъде атакуван, ако рядко защитава и избягва големи потове.
При средния запас правилният избор на съперник е по-важен от самите карти.
Малкият стак не трябва да изпада в паника
Късият стак е в най-трудната позиция, но това не означава, че трябва да се рискува с първата възможна ръка
Много играчи започват да търсят незабавно удвояване и влизат с всички чипове в неподходящ момент. Други правят обратната грешка – отказват се прекалено дълго и достигат до наградите с почти неизползваем запас.
Целта е баланс между оцеляване и запазване на реален шанс за продължаване напред.
Когато съперниците увеличават прекалено широко, добре подбраното влизане с всички чипове може да спечели пота още преди флопа. Това е особено важно, когато блайндовете вече представляват значителна част от стака.
Позицията и поведението на масата трябва да определят момента. Не е необходимо да се чака само чифт аса, но и не трябва да се поема риск с произволни карти.
Търпението е важно. Прекаленото изчакване обаче може да остави играча без възможност да оказва натиск.
Следете кой играе прекалено стегнато
Около паричната граница част от участниците почти спират да играят.
Те се отказват от средно силни ръце, избягват защита на блайндовете и не желаят да участват в големи потове. Срещу тях честите увеличения и внимателно подбраните блъфове носят по-голяма стойност.
Натискът е най-силен, когато залогът мож да застраши цялото им участие.
Други играчи използват фазата за постоянна агресия. Срещу тях е по-добре да се стегне началният диапазон и да се изчакат силни комбинации.
Ако агресивният съперник блъфира прекалено често, няма нужда да бъде спиран веднага. Оставете го сам да вложи повече чипове, когато предимството е на ваша страна.
Еднаквият подход срещу всички е сериозна грешка. Стратегията трябва да следва поведението на конкретната маса.
Не рискувайте турнирния си живот без причина
Близостта до наградите увеличава стойността на оцеляването.
Ръка, която в нормална фаза изглежда достатъчно силна за голям сблъсък, може да се превърне в отказ, ако на други маси има участници с критично малко чипове.
Това не означава силните комбинации да бъдат хвърляни от страх. Граничните ситуации обаче трябва да бъдат оценявани по-внимателно.
Големият стак може да загуби пот и да остане в турнира. За средния или малкия същото решение може да бъде последно.
Влизането с всички чипове трябва да има яна причина – достатъчно силна ръка, възможност противникът да се откаже или необходимост от действие заради нарастващите блайндове.
След паричната граница играта се променя
След отпадането на последния участник без награда напрежението рязко намалява.
Много играчи започват да действат по-освободено, защото вече са си гарантирали печалба. Диапазоните се разширяват, а влизанията с всички чипове стават по-чести.
Това изисква бързо приспособяване.
Прекалено стегнатата игра след достигането до парите позволява на останалите да отнемат блайндовете без съпротива. От другата страна стоят участниците, които започват да рискуват без достатъчно силни ръце.
Именно те могат да предоставят най-добрите възможности за натрупване на сериозен стак.
Три размера на стака, три различни задачи
Големият стак трябва да атакува страха на останалите. Средният трябва да притиска по-малките и да избягва водещите играчи. Късият трябва да остане търпелив, но готов да действа при подходяща възможност.
Размерът на запаса дава началната посока. Поведението на съперниците определя конкретното решение.
Паричната граница не е само фаза за оцеляване. За играчите, които разпознават страха и подбират правилните моменти, тя е една от най-добрите възможности за натрупване на чипове.